" ...Обещанието за смърт ни е дадено още в деня на самото ни раждане. През останалото време, всеки един от нас очаква да му се случи нещо незабравимо и велико..."

Не помня от къде съм чула тези думи, къде съм ги прочела или видяла, но те още са запечатани в съзнанието ми и до днес. Онова велико и незабравимо нещо, което всяка ЖЕНА очаква с много трепет и вълнение е РАЖДАНЕТО. Още като деца, всички ние играем на майки и бащи, завиваме куклите си и ги приспиваме и някак си несъзнателно, подръжавайки на родителите си сами се подготвяме да бъдем родители. Е, то "УЧИЛИЩЕ ЗА РОДИТЕЛИ" НЯМА, но в "УЧИЛИЩЕТО НА ЖИВОТА" то някак си се случва, сякаш винаги сме знаели как ще бъде. И обзети от безброй страхове дали ще се справим и дали ще бъдем добри родители се разплакваме, когато за първи път видим малкото същество на гърдите си, и когато чуем неговия глас/ПЛАЧ/. Сякаш с двойна сила в нас нахлува енергия и поток от емоции, които не можем да скрием и не искаме, защото с малкото същество ние самите се РАЖДАМЕ за нов ЖИВОТ. И понеже е магия, няма как да се опише с думи. Просто трябва да се усети и да се изпита онзи върховен миг на щастие, в който всичко в теб прелива и струи за новия живот. Е дано да се РАЖДАМЕ повече пъти с нашите малки светове, с чистите усмивки и невинните детски очи. И дано да запазим частица от "ДЕТЕТО" във себе си.