Винаги съм се страхувала, че когато някой ден се родят децата ми няма да мога да ги опазя от простотията, глупостта, от наркотиците и от техните връстници. Е сега вече е факт - моето дете се роди и макар да е само на 4 месеца знам, че времето ще отлети като птичка и съвсем скоро, то ще ме затрупва с безброй въпроси. Не искам да укорявам никого или да нападам. Не искам и да изтъквам себе си, няма как и къде да се научиш да бъдеш добър родител, но знам че до 3 годишна възраст децата изцяло подражават на родителите си. Та стоя и си мисля от доста време насам - толкова ли лоши станахме хората. Пусна ли телевизора, няма канал, който да не съобщава за нещо зловещо извършено от малолетен. Всеки втори филм е екшън. Сергиите са отрупани с играчки - пушки или пистолети. Отворя ли вестника пак ме затрупват негативни и стряскащи истории. Нека не ги цитирам. Но се чудя, ако децата подръжават на нас възрастните,защо ги превърнахме в убийци, изнасилвачи, крадци, наркомани и т. н. Децата ни не четат книги, не си играят на криеница, не скачат на ластик, не мечтаят... Децата ни искат да имат пари, коли и къщи и да отидят в Америка без да се връщат. Плаша се, че в забързаното ни ежедневие пропускаме толкова важни моменти с децата си. Затворили сме се в домовете си, заличили сме усмивките си, потънали сме в битовизми и сякаш като хипнотизирани гледаме как всичко край нас отминава без да можем да го променим или да го спрем. Та нали децата ни са нашето бъдеще? Това ли искаме??? Да четем и да слушаме черните хроники и сами да бъдем участници в тях. Не трябва ли да ги научим ние да различават доброто от злото и какъв пример им даваме? Всички се надяваме да имаме добри, умни и възпитани деца, но за тази задача отговаряме само и единствено ние родителите. И е прав онзи, който е казал, че са важни първите 7 години. Та нали всичко тръгва от семейството? Може би всички трябва да си зададем безкрайно много въпроси и да преосмислим поведението си, да намерим време да разговаряме с децата си, да им вярваме и да ги насърчаваме, да им помагаме в техния избор и в същото време да не им налагаме своето мнение, да поглеждаме всеки път и през техните детски очи, да ги изслушваме и най-важното - ДА ГИ ОБИЧАМЕ БЕЗКРАЙНО, ДА ГИ ДАРЯВАМЕ С УСМИВКА ВСЕКИ ДЕН, да ги зареждаме с позитивизъм, за да расте детската душа ЧИСТА и без лоши помисли, за да имаме УТРЕ едно спокойно БЪДЕЩЕ.