Чували сме как навремето нашите баби са отглеждали по над пет деца и да си призная винаги съм се възхищавала на това. Пък и едва ли има човек който да не е чувал приказки за "девет братя и една сестра" и т.н. Винаги съм смятала и съм искала да имам поне три деца. Ако някой ме попита "Защо?" трудно бих му отговорила. Просто така го усещам. Тук ще чуя противници , които бързо ще кажат - да, стига да има кой да ги гледа, да ги издържа и да ги осигури. Прави сте. Но понякога си мисля, че с всички тези доводи, ние търсим оправдание, за да не раждаме повече от едво или две деца. Да, на всички е трудно и не искам да се оплаквам и аз. Просто искам ако мога "да запаля оня огън" у всички вас мили мами,за да променим нещо за нас и за бъдещите майки, а именно - да имаме възможността спокойно да гледаме децата си. Да си зададем въпроси за това, като все се говори за отрицателен прираст на населението, как държавата стимулира жените да раждат, как осигуряват майчинството им, как се променят политиката на работодателите спрямо майките и т.н.?

Че живеем в "сбъркано" време - то е ясно, но какво да се прави, така ни било писано. Ами вместо да се оплакваме, нека потърсим правата си. За да имаме достойни майчинства, достойно обслужване в болниците, за да не бързаме да записваме по интернет децата си на детска градина/ясла/още преди да са се родили. Да не се чудим на кого ще оставим детето, да прехвърлим майчинството и да се върнем на работа, защото и работодателят ни няма да ни чака. Не че искам да съм само домакиня и майка. Моите приятели биха ви казали, че съм най-големия работохолик който познават. Но искам да се наслаждавам на миговете с моето дете, да го виждам как расте и се смее, да видя първите му зъбки, плахите стъпки и ожулените му колена и всичко което му предстои. Но също така искам да бъда спокойна, за да отгледам не едно, а няколко Достойни Българчета, за любимата ми БЪЛГАРИЯ. Нека заедно да променим нещата.