Това е разказ за една весела и приятна среща с различни жени и техните деца. надявам се, с разказа си да вдъхна увереност на онези жени, които си казват, че нямат достатъчно кърма.(Една жена е способна да кърми тризнаци.)

Преди пет месеца се роди вторият ни син. Все повтарях, че ако е рекъл Господ ще го кърмя. Баткото го кърмих три години. Уверена в знанията си и опита си още щом се срещнахме за първи път и наближи първото хранене, взех малкото човече в ръце. Разбира се с малко повече търпение, лакомо засука и скоро след това заспа. Тепърва щеше да усвоява тънкостите на това как да се нахрани максимално добре. Престоят в болницата за нас двамата беше много интересен. Още с постъпването преди раждането се запознах със Соня. Съвсем на бързо разменихме по няколко думи, защото аз и бебо бързахме към родилно отделение. Когато ни настатиха в стаята, до нас имаше една майка, която реши да се премести в самостоятелна стая и така ние с бебо останахме за кратко сами. През нощта преживяхме заметресението, което засегна Перник, а рано сутринта към 5 часа в стаята настаниха Станимира и малкия Мартин. В тази приятна среща, аз открих страхотен човек. Бързо се сближихме и от нея разбрах, че преди да роди своя син, в предродилна зала Станимира е срещнала жена на име Катя. Съвсем изненадващо след няколко часа приятни разговори, аз разказах за Соня, а тя за Катя. И не щеш ли, Станимира откри Катя и помоли да я насърча в кърменето и т.н. След минута в стаята ни дойде Катето и помоли да накърмя дъщеря й. Казах и, че ще отида в стаята й след като нахраня сина си.

Влизайки в съседната стая открих момичето, с което се запознах преди раждането - Соня. Тя беше родила момче също на име Мартин. За Станимира, Катя и Соня това беше първо раждане и бях съвсем наясно как се чувстват. Затова докато ги насърчавах и окуражавах, аз накърмих и техните деца - Адриана и двамата Мартиновци. Надявам се още да кърмят и се радвам, че една такава случка малко или много ни свърза по някакъв начин. Сега си пишем, чуваме се отвреме на време и разказваме за децата. Не знам нищо само за Катето и Адриана. Тази среща ни превърна в млечни трима братя и една сестра. Поздравявам ги и дано имат сили и търпение да кърмят и да се наслаждават на връзката с децата си.

А на тези, които още се колебаят дали да кърмят или не ще препоръчам винаги да си казват, че правят най-доброто за децата си.