Преди месец, личният лекар ни изпрати на специалист ортопед, за да се увери, че всичко в развитието на детето е наред. Дано онези, което четат не си кажат, че винаги се оплаквам, или възмущавам, но това беше поредният път, в който ми стана ясно кой и как си върши работата. В уговореният предварително ден и час, застанахме пред кабинета на доктора. В кабинетът той и сестрата бяха пушили - да в кабинета, в който преглежда. Самият доктор нямаше ни престилка, ни нищо, а да не говорим, че въобще не се повдигна от стола да погледне детето. Само писаници и безмислени бръщолевения. След 40 минути разкарване по етажите на въпросното ДКЦ се оказа, че ако сте решили да прегледате детето с ехограф за локсации, ще трябва да си платите 30 лева, защото уж ви се полага от здравната каса и е препоръчително да се направи този преглед, ама трябва и пари да ви вземат. То не трябва на рентген, ама само така може по здравна каса иначе трябва да си платиш. А за едно нещо, което може да го свърши един човек, у нас топката се прехвърля между шест души. И така парите за здравеопазване, които и без това са малко се разделят между много излишни хора. А на въпросният доктор ще кажа, че щом е решил да поеме кръста на Медицината и да помага на хората, нека не го приема просто като работа - това по скоро е Призвание и Посредствените хора нямат място там. Затова Докторе Вършете си работата, защото Аз и Обществото сме вашият Работодател.