Преди две седмици, с началото на учебната година започнах работа. Само два пъти седмично за по няколко часа. Дълго пресмятах и въртях комбинации от това, какво и как ще се случи докато ме няма, как ще се държи малкия, какво ще яде, как и кога ще спи, но всичко което съм си мислила, не става винаги така както аз го планувам.

Сърцето ми щеше да се пръсне от притеснение, въпреки, че бях сигурна, че с баща си няма да му е зле. В сигурни ръце е. Чак сега обаче разбрах какво е изживявала моята майка, когато аз не съм била до нея. Чак сега почувствах всичките и страхове и въпроси, които са я тревожили, докато съм била далеч. Чак сега, като с мощна плесница ме удря МАЙЧИНСТВОТО. Чак сега напълно и докрай разбирам песеничката МИЛА МОЯ МАМО. С много обич твоя ДЪЩЕРЯ!

БЛАГОДАРЯ ТИ!