Сякаш вчера за първи път чух гласът ти. Мое малко голямо момче...

Още с трепет си спомням първата ни среща, ококорените очички, които ме гледаха плахо..., малките треперещи ръчички, рошавата главица под пелените и устичката с която нежно докосваше гърдите ми докато се хранеше

Колко бързо лети времето, мое малко голямо момче...

Всеки ден ставаш все по-голям, независим и да си призная ми е малко мъчно. Знам, че тези мигове, които сега са при нас, утре няма да ги има и никога няма да се върнат...

Ще си спомням с тъга за това, как те прегръщам сега, как те държа на ръце и те кърмя, как в полуосветената стая кротко заспиваш сгушен до мен...

Мое малко голямо момче, утре ти ще пораснеш голям и силен мъж и дано спомените ми за тези мигове да са все така топли и мили. Гледам как падат листата на дърветата и си мисля за всеки миг, за всяка секунда, за всичко. Искам да ги задържа но не мога, защото както идва есента, така си отиват и нашите мънички мигове. ...

Нека да им се наслаждаваме докрай!